ПРИНО̀СНИК, мн. -ци, м. Диал. 1. Мъж, стопанин, който принася, донася у дома, в семейството си пари, храна и др. блага; печеловник. Тая съботна вечер парите в нашата къща не бяха малко. Аз занесох девет гроша, а тати цели тридесет .. Мама .. няколко пъти ме притисна до гърдите си все с едни и същи думи на уста: „Моят малък приносник!“. Ст. Чилингиров, СБД, 70. Вельо ги [низата риби] окачи на пръста си, па се опъти къде дома си, като секи мъж приносник. Ил. Блъсков, ТСР, 5.
2. Човек, който дарява младоженците, който прави принос на сватба (Н. Геров, РБЯ).