ПРИНУ̀ДА, мн. няма, ж. 1. Въздействие върху някого, за да извърши нещо нежелано от него; принуждаване, принуждение. — При нас няма принуда... При нас свободата на всеки индивид е гарантирана в рамките на нашите закони и традиции... П. Вежинов, СП, 94. Не забравя [художникът Владимир Димитров-Майстора] обаче никога задачата си. И рисува: без принуда, без отпускане, без очакване на някаква награда. Е. Каранфилов, Б III, 80. Принудата в повечето случаи може да подтикне детето да си послужи с хитрост, с лъжа, за да се среща с другарите си. ОФ, 1958, бр. 4244, 2. Той се излежаваше само по принуда, когато го сваляше болест. А. Гуляшки, ДМС, 9.
2. Адм. Законно предприето действие срещу лице, което трябва да изпълни разпореждане на съдебен или административен орган. Шпионажът и клеветата широко виреят, принудата е държавническа добродетел. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 157. Условията за приемането на дадена държава като страна с демократичен режим, са: граждански контрол над легитимните средства за принуда— армията и полицията. Н. Богомилова и др., БКМ [еа].