ПРИНУ̀ДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от принудя като прил. 1. Който е направен с усилие, с нежелание, обикн. защото е неприятен или неизбежен; насилен, неестествен, престорен. Противоп. непринуден. Той .. с жалка и принудена тържественост, като че ли поднасяше някакъв сюрприз, бавно разчленявайки думите, добави: — По-ли-ти-че-ско събрание... Кр. Велков, СБ, 70. От жените само госпожа Михова .. беше разтеглила дебелите си устни в принудена усмивка. Х. Русев, ПС, 108. След изразите на официалната учтивост разговорът започна малко безсъдържателен и принуден. В. Геновска, СГ, 417. Защо Домна държеше такъв рязък тон, който правеше срещата им принудена, неловка? Тя сама не можеше да си отговори. Така ѝ се щеше. Б. Болгар, Б, 27. Принудено държание. Принудена веселост.
2. Който се извършва по принуда, по заповед или по задължение; принудителен. Четирима стражари заобиколиха ковача и го заблъскаха навън. Коравият човек се преви и прекрачи прага с принудени стъпки. З. Сребров, Избр. разк., 66. Врачани .. ми бяха дали дума, че .. ще ме повикат да им бъда пак учител. И наистина, не дълго след моето принудено разпрощавание с тях, те се отървали от тоя проклет грък. П. Р. Славейков, БП II, V. Принудено решение. Принуден престой. Принудени мерки.