ПРИНЦ, прѝнцът, прѝнца, мн. прѝнцове, м. 1. Само ед. Полит. Наследствена титла на мъж от семейството на монарх, обикн. син или брат на император, цар, крал; княз. — Знаеш ли кой е принц Кирил? — Зная. — Е, кой е и какъв е той? — Брат на царя... М. Марчевски, МП, 60.
2. Само ед. Полит. Истор. Титла на монарх, владетел на самостоятелна или васална, обикн. малка държава. Държавен глава на Монако е принц Рение III.
3. Лице, което има такава титла. В .. Париж .. се преплитат интересите на германските принцове, английските лордове. Хр. Ковачевски, СК, 122. Създават таен революционен комитет със задача .. да настани на румънския престол някой европейски принц. Ив. Унджиев, ВЛ, 67. В приказките идват принцове при бедните момичета и ги харесват. Д. Кисьов, Щ, 24. Този принц, като отиде на бой, остави жена си и децата си при атиняните. Кр. Пишурка, МК (побълг.), 440.
4. Прен. Млад човек от богато семейство, който живее охолно и безгрижно. Тогава той [Омайников] се обличаше и докаран като принц .. се разхождаше наперен по шумния булевард. Д. Калфов, Избр. разк., 91. Кан — аристократичната красавица на Ривиерата, зимният курорт на принцове и милиардери. К. Константинов, ПЗ, 131-132. Синовете и дъщерите на тогавашните партийни величия .. си живееха като принцове, .. пиеха маркови питиета и носеха модни дрехи. Нов., 2007, бр. 182 [еа].
— От лат. princeps през фр. prince или нем. Prinz.