ПРИНЦЀСА ж. 1. Само ед. Полит. Титла на дъщеря на монарх или съпруга на принц. Картината представлява портрета на принцеса Мария, дъщерята на Хенрих VIII английски. Р, 1927, бр. 236. Принцеса Даяна. Принцеса Силвия.
2. Жена с такава титла. Въздухът бил здрав и имало хубава вода, затова принцесата заповядала да построят тук град, а след това и църква, която нарекла на свое име — София. Ст. Михайлов, БС, 179. Като чуха имената си, двете принцеси почнаха .. да се смеят. Елин Пелин, ЯБЛ, 76. Баронът нямал никакъв изход и пуснал в действие мекото сърце: влюбил се в една богата принцеса. В. Йосифов, Избр. тв I, 249.
3. Прен. Млада красива жена, която живее охолно и безгрижно. Ще изпрати [инспекторът] една млада учителка, .., тънка като ела, със страшно зелени очи, истинска принцеса. Д. Бегунов, ЧД, 51. Ето тънките, с розов маникюр пръсти на лаборантката. За нея разправят, че майка ѝ, която е чистачка в градския съвет, пере дори носните ѝ кърпички! Принцеса! ВН, 1963, бр. 3588, 2.
— Други (остар.) форми: п р и н ц ѐ з н а, п р и н ц ѐ з а.