ПРИНЦИПА̀Т м. 1. Истор. Полит. Форма на държавно имперско управление в Древния Рим (от I в. пр. Хр. до III в. сл. Хр.), при която републиканските учреждения са запазени, но властта фактически се упражнявала еднолично от сенатор, който бил пръв в списъка за гласуване като председател на сената. Октавиан Август бил .. първи сред всички сенатори. Оттам идва и наименованието на ранната римска империя принципат. Ист. V кл, 1980, 224.
2. Полит. Форма на държавно управление, при която властта принадлежи на монарх — принц.
3. Малка независима държава, управлявана от принц. Той [Бисмарк] победи австрийските, пруските и руските войски ..; грабна властта на .. микроскопически държавки и принципати в Германия. Лет., 1872, 186.
— От лат. principatus.