ПРЍНЦИПЕН, -пна, -пно, мн. -пни, прил. 1. Който се отнася до принцип, свързан е с определен принцип. Ч и н о в н и к а: — По-добре си платете данъка. И в а н А н т о н о в: — Въпросът даже не е толкова в данъка, въпросът е принципен. Вие на документа ли вярвате, или на човека? Ст. Стратиев, П [еа]. В политическите среди се води принципен спор дали коалиционната политика трябва да бъде на основата на някакъв групов признак, или трябва да говорим за индивидуалните права на личността? Кеш, 2005, бр. З [еа]. Принципно решение. Принципни постановки.
2. За човек — който в дейността си се ръководи от определени принципи, чиито изисквания винаги спазва. Един морален, принципен и висококвалифициран експерт носи всички необходими критерии в себе си. Дем., 2002, бр. 115 [еа]. В общинския съвет влизат политически представители на партии .. и тук-там някой принципен политик. Кап., 2007, бр. 43 [еа]. „И тоя приятел ще направи кариера — мисли тъжно старият лъв. — А аз го мислех за по-принципен човек...“ П. Незнакомов, БЧ, 82. Принципен учен. Принципен ръководител.
3. Който се основава върху някакъв принцип, или принципи. Със споразумението правителството се ангажира да следва принципна политика на балансиран държавен бюджет. Кап., 2004, бр. 47 [еа]. Против матурите бяха голяма част от родителите .. Това е принципна позиция, по която вероятно ще имаме спор. Култ., 2004, бр. 9 [еа]. Принципна критика.
4. Който се отнася до основните въпроси, с оглед на основното, без да се включват подробностите. Постигната е принципна договореност за увеличаване на руските доставки на природен газ. Пари, 2004, бр. 211 [еа]. Европейската комисия е дала принципно съгласие да бъдат предоставени средства на млекопроизводителите. Земя, 2008, бр. 209 [еа].