ПРИНЦИПИА̀ЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Книж. Принципен. Опортюнизмът на Цанков погребваше принципиалната борба, която партията бе водила срещу режима на пълномощията. В. Геновска, СГ, 205-206. Раковски, най-върлият и принципиален противник на цялата Цанкова затея, не може да сдържи смеха си, когато говори за Соколски. Т. Жечев, БВ, 195. Принципиалната опозиция между двете партии се възобнови по въпроса за свободата на религиозната мисъл. С. Радев, ССБ I, 82. Той беше толкова обективен, безупречно принципиален, справедлив като машина, .., дори аз си казвах понякога, дали пък не е прекален светец. А. Гуляшки, ДМС, 190.

— От лат. principialis през рус. принципиальный.


Източник: Речник на българския език (онлайн)