ПРЍНЦИПНО нареч. 1. С оглед на определени принципи. По въпросите, свързани с морското съперничество, Франция принципно поддържаше тези, които работеха против Англия. Ст. Дичев, ЗС I, 29.

2. С оглед на основното, най-важното, в общи линии; по принцип, общо взето. Седна зад бюрото си и започна да преглежда чертежите. — Принципно конструкцията е разрешена вярно — обясни той на инженер Стефанов. Д. Янакиев, Х, 39.


Източник: Речник на българския език (онлайн)