ПРИО̀БЛАЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Поет. Който е много високо, намира се близо до облаците и до небето. Гигантската Витоша горделиво и надменно издига най-високо приоблачното си чело, господарува царствено във вишинето. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 14. Приоблачният Ком е в снежна гуня. Ст. Станчев, НР, 18. Пак настава бяла зима, / .. / Тя примамва и зове / от бърда и върхове, / от приоблачни простори / планинари и скиори. Д. Пантелеев, ВДК, 60.