ПРИПА̀ДАМ1, -аш, несв.; припа̀дна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. Получавам припадък, изгубвам съзнание, при което обикн. падам, повалям се на земята. — При работата в тунелите .. — от взривовете се образуват отровни газове. Работниците припадаха — нямаше вентилатори. З. Сребров, Избр. разк., 215. Н е п о з н а т и я т: — Аз зная, че сте бременна .. Когато припаднахте в моргата, аз на ръце ви занесох в кабинета на лекаря. Ив. Остриков, ППА, 54. Към обед двама от затворниците припаднаха. Свестихме ги с малко вода. П. Вежинов, ЗНН, 80. Жената понечи да затвори прозореца. — Не пипай прозореца .. — Иначе ще припадна. Горещо ми е. Задушавам се. Д. Цончев, ЛВ, 116. Една студентка припадна. Един стражар ѝ дава първа медицинска помощ. Хр. Радевски, Избр. пр III, 77. Все по-често .. хора .. припадаха от сърдечна слабост. Д. Димов, ОД, 216.
2. Обикн. с предл. н а д, в ъ р х у. Падам върху някого или нещо, обикн. поради прилошаване, силна мъка или др. преживявания; просвам се. Като разбрал Ефимиян, че тоя свети муж е неговия загубен син Алексия, .., раздрал дрехата си и припаднал над него. Т. Влайков, Пр, 177. — Ти ли си, майко Славия? — извиках аз и припаднах на гърдите ѝ. Ал. Константинов, Съч., 147. Черни, безлистни още дървета, навеждаха над тях вейките си — сякаш скърбящи майки, припаднали над скъпи мъртъвци. Й. Йовков, Набл., 1911, кн. 4-5, 206. Беят ще се жени за еврейката! Клинката разтвори уста и се задави от смях. Припадна върху коленете на Дойчина и едва можа през сълзи да продума. К. Петканов, ЗлЗ, 50. Жена над своя мъж во кърви повален / припадне и коси заскубе. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 278. Ще дойде тя... / .. / Въз гроба хладен ще припадне. П. К. Яворов, Съч. I, 54.
3. Остар. Обикн. с предл. н а, п р е д. Заставам на колене или лягам ничком пред някого, нещо, като израз на преклонение или да моля за нещо; падам. Виждах го [Спасителя] в сънищата си и не се учудвах, че за него са построени толкова черкви .. и пред него ничком припадат царе и боляри. Ем. Станев, А, 11. И цял народ припадна ничком да се моли с трепет Богу — и да плаче. Н. Райнов, БЛ, 97. Отдалеко ти припадаме и отблизко ти се кланяме [на съдията] и ти се молиме, .. да я пресечеш тая работа. М. Георгиев, Избр. разк., 184. Графът се прощава с Геновева, на която припада. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 102. Белберят .. припадна на царя, та му ся моляше да го прости. П. Берон, БРП, 72-73. Защо си дошел и припаднал, брате, пред тоя свети жертвеник и пред светата тая дружина? З. Петров и др., ЧБ (превод), 162.
4. Прен. С предл. о т и със същ. за чувство. Изпитвам много силно чувство, означено от съществителното. В туй време съм дотичал и аз и съм казал: „Мамо, кажи на тетьо да ми направи конче, ма!“. Мама само дето не припаднала от радост. И. Петров, НЛ, 122. Стражари се явиха в дома на Делигеновчето и го прибраха. Освободиха го след два деня и попчето едва не припадна от удоволствие, когато го срещна на улицата. Г. Караславов, Избр. съч. II, 24. Наближиха Ичме. Стоян изчака другарите си и им каза: — Чичо Митър иде насам. Ще припадне от яд. К. Петканов, П, 39. Паулина .. не забеляза, кога в двора влязоха няколко семейства от най-бедните селяни. Те идваха с всичките си деца. Изведнаж глъчка изпълни двора на Бодила. Паулина се сепна и едва не припадна от радост. К. Петканов, П, 128.
5. За мъгла, мрак и под. — падам, разпростирам се над земята; спускам се. Беше по Коледа, наваля дълбок сняг и после припадна тежка мъгла. А. Страшимиров, УШ, 16. Припадаше здрач, небето се дърпаше нагоре, синееше, потъмняваше. А. Гуляшки, ЗВ, 182. Зографа стоеше прехласнат, докато припаднеше синият зимен полумрак. В. Геновска, СГ, 61. Стан замръкна по пътя. Беше облачно и тъмно; нощта припадна изведнаж. Г. Райчев, Избр. съч. I, 109. Огньовете загасваха, припадаше нощният хлад. О. Василев, ЗЗ, 28. Мала мома ясен брала, / де го брала, там заспала, / па припадна тъмна мъгла. Нар. пес., СбВСтТ, 849.
6. Прен. Диал. За мъка, тъга и под. чувства — обхващам, завладявам изцяло някого или нещо. В събота, в голямата лапавица, той тръгнал пеш нагоре из дерето .. Ту мъгла го давела, ту мъка му припадала на сърцето. Н. Стефанова, РП, 141. И подаде [Хектор] на своята свидна невяста / милото чедо, и тя го притисна на пазви уханни, / и се през сълзи усмихна; Хектору жалба припадна, / та със ръце я погали. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 28. “Що плачеш, сине? Каква ти тъга на душата припадна?" А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 17. Кат зачу Петър тез думи, / тежка му жалба припадна, / жално си думи зареди. Ц. Церковски, Съч. II, 199. — Ако ти тебе мъка припадне, / мъка припадне за мене, / ти ми се, Цвето, на висок чардак, / на висок чардак покачи. Нар. пес., СбВСтТ, 634.
7. Остар. и диал. Падам се, полагам се да бъда на някого. На него [на най-големия брат] .. беше оставена къщата и му припадаше първи пай от покъщнината. П. Тодоров, И I, 87. Н а п о л (сърдито): — Господине, императорът нема нищо свое: Пари щото има, тии припадат на народа му. Хр. Драганович, НБ (превод), 89. Австрийский ерцхерцог съединил Арагония и Кастилия в една държава, на която освен това припадали Сицилия, Сардиния. ВИ, 129. Всичките владения Карла V били разделени .. Фердинанду припаднали Австрия, Венгрия и Боемия. Г. Йошев, КВИ (превод), 268. // Спадам, отнасям се към нещо. — Йоан Александър во Христа бога благоверен цар и самодържец на вси българи и гърци дарува светлите боляри и воеводи Павлина, Светослава, .., Йоана и Тихота с пронии в пловдивската хора̀ и с всичко, що припада към тия пронии .. — изчете бавно старият Раксин. Ст. Загорчинов, ДП, 380.
8. Прен. Диал. Пристигам, озовавам се, появявам се някъде; попадам. Плат рядко припадаше в селцето, а когато се случеше да пратят от околийското комисарство, трудно го разпределяха. Й. Радичков, СР, 94. Не след много дни, ето че припадна владиката Порфири и в наше село. Р. Блъсков, СбНУ ХVIII, 565. Ой, звездице вечернице, / .. / югреваш ли мойте братя, / мойте братя, троицата? / .. / надалеко припаднали: / Най-големият — Бело море. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 122. припада се, припадне се безл. от припадам в 1-3 знач. Славка откъсна очи от сцената .., озърна се насам-натам, помисли един миг и реши, че в подобни случаи трябва да се припадне. И припадна. Ст. Марков, ДБ, 289.
ПРИПА̀ДАМ СЕ несв.; припа̀дна се св., непрех. Остар. и диал. Падам се, полагам се на някого. — Мислите ли, че майката ще може да го възпитава? Или не ще ли бъде по-добре за него да се отдели от нея? Още повече, като момиченце, то се припада вам. Ст. Чилингиров, РК, 296. — Гарибалди създава .. комитети от хора умни .. И той се впусна да обяснява как са устроени тия комитети и как интелигенцията е получила в тях припадащото ѝ се място. Ст. Дичев, ЗС I, 193. // Спадам, принадлежа към нещо. За себе си старият взема кръчмата с припадащия се към нея двор. Елин Пелин, Съч. III, 68.
ПРИПА̀ДА МИ несв.; припа̀дне ми св., непрех. Разг. Получавам припадък, изгубвам съзнание; припадам, прилошава ми, прималява ми. Бях у тях, когато чичо се научи, че сме изключени — знаеш ли, припадна му! Ив. Кирилов, Ж, 50. От бързото вървене тя се умори, припадна ѝ от глад. К. Петканов, ОБ, 93. Често, .., за най-малка причина, захващаше да бие с тънка пръчка хубавите тия, нежни момиченца .. Клета майка, гледаше сичко това, припадаше ѝ. Ил. Блъсков, ПБ I, 103. Донасят ми чорбата, едвам глътвам една лъжица и ми припада. Др. Цанков, ТМ (превод), 174-175. Донка лежеше полугола, нито жива, ни умряла .. — Дайте вода да я понапръскаме, от страх припаднало ѝ — извикаха жените. Ил. Блъсков, Китка V, 1886, кн. 14, 51. Ние са известихме, че сичките турци в Заара са са въоръжили и преследванията са почнали .. Михал Жеков, .., припадна му от тие неприятни известия и са търколна на земята безчувствен. З. Стоянов, ЗБВ I, 195.
◊ Припадам / припадна на (в) нозете на някого. Остар. Книж. Моля унизително, на колене някого за нещо. Не се отчайвай, Светославе .., няма нищо над което да не восторжествува нашата любов! Да припаднем на тейко на нозете. К. Величков, НС, 28. Царицата грабва си двете деца и отходи, та припада на царските нозе и със сълзи проси отмъщение. Г. Кръстевич, ИБ, 162. Припадам / припадна на молба, обикн. пред някого. Остар. и диал. Започвам настойчиво да се моля на някого. Бяха все кехаи, богати чобани — стояха умислени като никога. А какво правеше народът? Как живееше сиромашта? Разсъждаваха загрижени: — Да пратим хора в Стамбул? Падишахът е добър, ще се смили над нас. Мръщеха се, възразяваха: — Нали припаднахме на молба пред пашата в Хюлбѐ? Какво ни огря? Л. Стоянов, Избр. съч. III, 194. Но чорбаджиите припаднаха на молба, като му сложиха пред нозете трийсет хиляди гроша и се заклеха с главите си. Ив. Вазов, Съч. Х, 118.
ПРИПА̀ДАМ2. Вж. п р и п а д в а м.