ПРИПА̀ДАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от припадам1 и от припадам се. Работният ми ден по неволя приключваше с припадането на втория планински здрач. А. Христофоров, О, 139. Когато бъда честит да ви повидя, .., аз с припадане на колене пред вас .. ще ви разправя всичко. Ив. Вазов, Съч. VIII, 157.
2. Изгубване на съзнание, припадък. На улицата падна една жена .. — Веднаж бях свидетел на друго такова припадане. Поисках да помогна. Г. Белев, КВА, 91-92.
◊ До припадане. Разг. Извъредно много, много интензивно и продължително. В кръчмата .. бе Гаврил с тамбурицата .. Гаврил свири, а Бъзунекът игра до припадане. Елин Пелин, Съч. ІІ [еа]. Всеки бързаше .. да ожъне колкото се може повече .. Мъже, жени и деца се печеха на слънцето и жънеха до припадане. К. Петканов, П, 91.