ПРИПА̀ДНАЛ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. св. деят. от припадна като прил. 1. Който е изгубил съзнание, който има припадък. Припаднал човек не трябва да се пипа, може да е сърдечен удар. ВН, 1960, бр. 2631, 4.
2. Като същ. припаднал<ият> м., припадналата<та> ж. Обикн. членувано. Лице, което е в безсъзнание, което има припадък. Една жена сложи ръка на челото му. Припадналият подбели очи, отвори ги. — Жив е още — да го отнесем вкъщи! К. Петканов, Х, 181. Войникът .. правеше знаци по-скоро да отнесат припадналата. Ем. Станев, ИК III и IV, 475. Като че ли амонякът съживи припадналата, тя за миг безцелно погледна и пак бялото на очите ѝ се обърна. Д. Кисьов, Щ, 396.