ПРИПА̀ДНИЧАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който припада поради болест, обикн. от епилепсия. Много кахъри набра Стано с това дете, нефелно беше, припадничаво. Често го тресеше. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 78. Наскоро от близкия град Филибе дойдоха трима мъже с две болни деца .. Подир тях се промъкнаха схванати, припадничави и в скоро време билерницата пак заработи. Д. Немиров, Б, 195. Съседката тичаше през двора и викаше на селянката, че е истеричава, че е припадничава и че трябва да я откарат в лудницата. Й. Радичков, В, 128.