ПРИПА̀ДЪК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. Внезапно изгубване на съзнание поради болест, удар, уплаха и др.; припадане. — Как е болният? — Нощеска има нов припадък, господин докторе, едвам сме го свестили преди половин час. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 455. Неволно отчаян слугата каза на Гийхем: — Днес господарят има три припадъка и според показанията на лекаря, не ще доизкара деня. У, 1911, бр. 217, 1. Д-р Месне е бил свидетел на едно опитване за самоубийство, предприето от един епилептик .. през два последователни припадъци. А. Илиев, БР, 1931, кн. 8, 301. Припадъкът се дължи на отлив на кръв от главния мозък. Н. Иванов и др., ГО, 108. Сърдечен припадък. Епилептични припадъци.
2. Прен. Със съгл. или несъгл. опред. Силен пристъп на някакво чувство, усещане, което води някого до изгубване на самообладание, самоконтрол. Само душевно болен човек може в припадък на бесен гняв или ярост действително нищо да не съзнава. Псих. Х кл, 73. Но чух, как един от тия злочести ранени, може би в припадъка на нетърпими болки, извика. Й. Йовков, Разк. II, 136. Припадък на ярост. Припадък на отчаяние. Истеричен припадък. Нервен припадък.
◊ До припадък. Разг. 1. Извънредно много, във висока степен. Хуморът на Алеко заразяваше читателите до припадък. Г. Бакалов, Избр. пр, 280. Когато най-сетне не се сдържа и разказа за годежа, когато описа с най-тънки линии прелестите на бъдещата мустаката булка, Данков се смя до припадък. Д. Немиров, Д № 9, 8. 2. В много голямо количество, много продължително.
Източник: Речник на българския език (онлайн)