ПРИПА̀ДЪЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до припадък. Припадъчен синдром. Припадъчен гърч. Припадъчно състояние.
2. Рядко. Който има чести припадъци поради заболяване; припадничав. Припадъчен пациент.
3. Прен. За проява на чувство, усещане и под. — който е много силен, интензивен. Очилатият господин се тресе цял в спазмите на своето припадъчно кискане и държи корема си с две ръце. Св. Минков, РТК, 154. След внезапния, припадъчен изблик на смях Расколников изведнъж стана замислен и тъжен. Г. Константинов, ПР (превод) [еа].
4. Прен. Който е много лош, отвратителен, ужасен. Бар, с дансинг навътре .. Потайни светлини, които гаснеха по тъмните лица на едно множество, заклатено под трясъка на припадъчен джаз. К. Константинов, ПЗ, 161-162. Едно момиче пишеше България с малка буква. А правописът във форума е припадъчен! Има грешки, които са недопустими!