ПРИПА̀РВАМ1, -аш, несв.; припа̀ря, -иш, мин. св. -их, св. 1. Непрех. За слънце — грея и топля силно; припичам, напичам. Още като взе да припарва обедното слънце, Стоян пусна биволиците и ги свали в дола на локвата. Ил. Волен, МДС, 97. Слънцето беше изскочило високо и в долчината вече припарваше. Б. Несторов, СР, 192. ● Припари лято. Стана сухо. / Липата само стене глухо: / „Какъв сезон! Каква беда!“. Д. Дублев, ПП, 35.
2. Прех. и непрех. Парвам, затоплям някого за кратко време на някое място по тялото. Тя [водата] беше доста топла и Гороломов усети, че го припари тук-таме по шията. Й. Йовков, ПГ, 236-237. Той неволно бръкна в джоба за цигарите си — .. запали, пое, но димът го припари и му загорча. Д. Спространов, С, 61. Чичо Ерменко се засили бос по камъчетата и не усети болка, само лека топлота припарваше на петите му. Н. Кирилов, ПД, 68. Леглото припари в гърба му. Той слезе на двора по риза и къс панталон, взе едно ниско столче и седна с лице към залива. Ем. Манов, БГ, 137. ● Обр. Каменарят взе чашката си и отпи от нея, сякаш тъжният спомен го припари. Д. Спространов, С, 169-170. Мрак плисна в очите на Али .. Две едри сълзи се отрониха, припариха по оцапаните му бузи и загорчаха в устата му. Ст. Даскалов, МЧ, 16.
3. Прен. Прех. и непрех. Предизвиквам силно вълнение, парещо чувство на тревога, гняв, тъга и др. Това място е безименно гробище на стотици герои, светиня на техния подвиг .. В гърдите ми нещо припари и бликна от очите ми... Ст. Станчев, ПЯС, 12. В гърдите му изведнъж нещо припари, гореща вълна се разля по тялото му. По едно време този вътрешен огън се превърна в гняв... Бенко сви юмрук. Ал. Бабек, МЕ, 237.
ПРИПА̀РВА МИ несв.; припа̀ри ми св., непрех. 1. Започвам да усещам парене, обикн. в някоя част на тялото. — Дано само да стигнем преди да ни е завалял дъждът! — Какъв дъжд? Та слънцето си още грее? — Като грее, не ти ли някак припарва? Пари значи за дъжд... Н. Хайтов, ШГ, 255. Никола Голев .. имаше навик да оставя цигарата залепнала за долната си устна, докато му припари. Д. Ангелов, ЖС, 135. Скоро качамакът захвана да се троши на буци .. Не изтърпях .. Бръкнах, надигнах една буца, припари ми силно на пръстите и изпуснах я в пепела! К. Величков, ПССъч. VIII, 251. Гражев .. усети миризмата на запалено .., на ръцете му припари и, преди да разберат какво бе станало, .. някакъв човек с димящи парцали .. извика: „Пожар! Гориме! Танкът е запален!“. Ив. Мартинов, ДТ, 180.
2. Прен. Изпадам в напрегнато, опасно положение, чувствам се застрашен от нещо. На есесовците им припари и те си плюха на петите. Оттатък хълма все още се чуваше престрелка, но вече нямаше предишната сила. П. Велков, СДН, 248-249. На тази малка и затънтена гара в този полунощен час се чувствуваше някаква необичайна нервност. „Страхуват се, припарило им е“ — помислих си аз радостно. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 230. До групата граничари Колев забеляза голяма чужда раница. — На бандита е — обясни лейтенант Манчев .. Като видял, че му припарва, захвърлил я... Радиостанция носел човекът. Б. Несторов, СР, 104. „Писма ще пишеш, кой ти гледа писма, когато ти е припарило отвсякъде...“ Кр. Григоров, ТГ, 50. Найден Загорски .. чуваше зад гърба си ядните подмятания на тълпата: „Добре му е — събрал си е багажа! Има си и файтон! .. Лесно ще офейка, като му припари“. В. Геновска, СГ, 404.
3. Прен. Усещам мъка, тъга или под. тягостно чувство, което предизвиква усещане за парене. Станка ги почерпи още по чашка ракия .., ракията му се услади, .., на гърдите му припарваше само като си помислеше, че може да гаврътне още две-три чашки... Г. Караславов, ОХ II, 103. — Злото със зло не може да се излекува, а само с обич и с добро. —Добро ли? — скръцна със зъби Панко .. — Ама не ти е припарвало на гърлото, затова разправяш така. Д. Ангелов, ЖС, 133. И все пак беше му хубаво, че са излезли [Кирил и Елена] сами. А в сърцето му припари, като си помисли, че е време да се връщат в града, където ще трябва да се разделят. Т. Харманджиев, КВ, 199. „Колко съм жалка, защо треперя като лист пред тоя човек!“ — казваше си с укор тя [Нонка] и в същото време усещаше как краищата на пръстите ѝ припарват и треперят. И. Петров, НЛ, 15.
◊ Припарва ми / припари ми под краката (петите). Разг. Изпадам в несигурно, тежко положение, почвам да се чувствам застрашен от нещо. Чака се само циментът. И докога? Навярно докато на някои безотговорни отговорници припари под краката. ВН, 1959, бр. 2411, 2. — Избягал е, припарило му е под петите — може на село да е станало нещо. З. Сребров, Избр. разк., 35.
ПРИПА̀РВАМ2, -аш, несв.; припа̀ря, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Разг. Обикн. с отриц. Идвам, доближавам се, приближавам се до нещо или някъде; пристъпвам. Докато аз спях, тя [леля Марта] не припарваше в хола, тази територия се охраняваше строго от жена ми. А. Гуляшки, ДМС, 135. Мернеше ли се лъвът край стените на двореца, жива душа не смееше да припари наоколо. Р. Ралин, ДВШ, 39. — Ако някой посмее да припари до морето, ще бъде изпратен вкъщи с първия рейс. Разбрано ли е? П. Незнакомов, СНП, 100. — Майка му е станала много сербез .. овика ме, рече да не припарвам пред портата им. Т. Харманджиев, КЕД, 36. — Не я знам къде е легацията... Нито той ще ми позволи да припаря до нея... Б. Райнов, ГН, 146. Шаро .. не даваше пиле да припари около къщата. К. Видински, НСП, 46. припарва се, припари се безл. — Та те са полудели — дигнали са полицията, завардили са улиците, на гарата не може да се припари — проверяват влаковете. Г. Караславов, ОХ III, 46.