ПРИПА̀РЯМ, -яш, несв. (диал.); припа̀ря, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Разг. Припарвам2. През лятото овцете им [на годениците] били пак на една мандра. Годеникът хич и не припаря към село... А как я жадува! Все чака годеницата да дойде към мандрата... П. Росен, ВПШ, 158-159. Каравелов си преглъща хапа, не отвръща нищо, но до подобни преводи и преправки не припаря вече. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 201. припаря се, припари се безл.