ПРЍПАСИ мн., ед. (рядко) прѝпас м. Воен. Запаси от хранителни продукти или бойни материали. Два часа по-късно никой вече не дойде за припаси. Войниците от обоза говореха, че германците преграждали пътя с минен огън и никой носач не можел да мине. Вл. Полянов, ПП, 167. В складовете се съхраняваха хранителни и фуражни припаси както за мирновременните нужди на армията, така и за война. П. Илиев, ЛВ, 220. Натовариха [изследователите] палатките, оръжието, припасите и екипировката върху сала и потеглиха от брега. П. Бобев, К, 6. Бойни припаси.

— От рус. припасы.


Източник: Речник на българския език (онлайн)