ПРЍПВАМ, -аш, несв.; прѝпна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Разг. Спускам се да бягам, да припкам; затичвам, побягвам. Сутрин ставахме рано, грабвахме хляба и сиренцето за обед и припвахме към селото. Ал. Спасов, С, 9. Мернеше ли се човек по пътечката, тя първа припваше да види не се ли задава баща ѝ. Л. Галина, Л, 88. Николинка припна към детската градина. Ст. Марков, ДБ, 94. Топчето пукна, / Европа скокна, / Русия припна / българе да брани! СбНУ ХХХVII, 49. Че припна конче, отлетя, / далеч Русанка отнесе, / в Николови равни дворове. Нар. пес., СбНУ ХХХVIII, 81. ● Обр. Някъде през девет планини, чак в Долна земя, умрял свят човек .. Болни и сакати получавали изцеление пред смъртното му ложе. Навред из селата припнала мълва за голямата му светост. М. Смилова, ДСВ, 41. Оттук капка, оттам струйка, сбират се и потокът припва надолу. В. Караманчев, ЧЗ, 40.