ПРЍПЕВ м. 1. Част от песен или стихотворение — текст, който се повтаря през няколко стиха или след всеки куплет; рефрен. Преди да засвири, гусларят запя .. От време на време един припев се повтаряше настойчиво. Ст. Загорчинов, ЛСС, 26. Някои пееха стари хайдушки песни. „Горо льо, горо зелена“ — тоя мотив преминаваше във всяка една група и завършваше с припева: „Я развей байрак, ти Мануш войвода“. Л. Стоянов, Б, 71. Когато хорът свърши първия куплет с припева: „Марш, марш, генералю наш!“ — публиката се дигна. Ив. Вазов, Съч. ХI, 68. Пенчо .. дойде и ми прочете хубавата си народна поема „Коледари“ .. и каза: „Спира ме едно място. Не мога да намеря в народната поезия припев за детето“. Л. Шопов, СбЦГМГ, 412. Чрез припева, който се повтаря след всяка строфа, се изтъква значението на другите два основни фактора. В. Йосифов, Избр. тв I, 104.
2. Мелодично пеене, песен, мелодия; напев, припявка. — Да се севдосаш макар! — избухнаха със смях жените .. А Грозьо спокойничко се прозя и се накани да покаже как с катунски припев се продават вретена. А. Страшимиров, ЕД, 25. По няколко часа през деня се слушаше едностайния шум на совалката, пригласян от тихите .. припеви на Елка. Г. Райчев, Избр. съч. I, 119. Откъм долната махала тихият ветрец донасяше на вълни припева на момичетата. Г. Белев, ПЕМ, 52. — Божко, Божко, слушай бре Божко, .. улавял ли си я [момата] за опашките, бре Божко, — викат вкупом няколко и .. после хванат ръце, свият колело около Божка и почнат припев: „Цветина сукман син, тесен, / Божко за нея луд, бесен“. Ц. Церковски, Съч. III, 188. Попейте ми, красни македонски деви, / попейте ми ваште невинни припеви. Ив. Вазов, Съч. I, 191.
3. Прен. Мелодични звуци, издавани от нещо; песен, напев. Вслушвал се сутрин в песента на чучулигите или в монотонния припев на малките стари воденички. П. Тихолов, СбАСЕП, 219-220. Звъни житното море, пее обляният в слънчево сребро простор и в нежната въздушна песен отеква като съпровод на могъщи контрабаси моторният припев на затулените в житата машини. А. Гуляшки, МТС, 348. И върви Делеклюз .. / със походка безумно спокойна / .. / А куршумите шепнат му припев зловещ, / озарява го блясъкът ален / и Париж го прегръща чрез всеки гърмеж, / и целува го с привет прощален... Хр. Смирненски, Съч. I, 72. Славеев припев. Припеви на щурците.
4. Прен. Разг. Многократно повтаряне на едни и същи думи. — Поне да ни бяха раздали по едно коматче хляб! — започна обичайния си припев Тахтун. А. Гуляшки, ЗВ, 496. Горкия селски / данъкоплатец чува вечно същий / припев: „Ела да те доиме, краво!“. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 1, 17. „Разбойници, грабители, крадци!“ / О, да! Това е припевът ви стар! Хр. Смирненски, Съч. I, 140.
5. Диал. Напевен, проточен плач, оплакване над мъртвец. Изпищя пронизително, захлупи се върху пресния гроб и зарида .. Протяжният ѝ [на майката] припев огласи утрото, а кучето, неподвижно, озъбено срещу небето, продължаваше да вие. М. Грубешлиева, ПП, 71. — Миле... Миле, майка... Как ще те майка забрави!... Колко пъти е чувал Добри все същите думи, майчиният припев по задушници. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 633. На връщане до слуха му [на Бенковски] достигна женски припев. Жената на убит през деня въстаник оплакваше мъжа си. Л. Стоянов, Б, 111. Невестински припев на пресен гроб — ето на какво ми наумяваше тая свирня. Н. Хайтов, ШГ, 39. Не стихвайте думи прощални / на лебеда, в скръб ослепял, / не стихвай, припев погребален / на живата земна печал! Т. Траянов, П, 51.
6. Песен, представяща пожелание или закачка за определен човек; припявка.
◊ На припев. За произнасяне, изговаряне на изрази, думи — провлечено, проточено, както при пеене; припевно, напевно. — Дето викат хората — ожени мома, да не е дома — каза той. — Та и нашата сега така. — Така е, Кръстьо, така е, мъжо — подхвана на припев Кръстевица. Г. Караславов, ОХ I, 410. — Ерген и мома в градина, в градина! — изрева някой на припев, сякаш над главите им. Д. Талев, СК, 109. — Станчооо, пък тебе съм забравила! — заговори на припев тя. Елин Пелин, Съч. II, 20.
— Друга (остар.) форма: п р и п ѐ в.