ПРЍПЕВЕН, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който се отнася до припев (във 2 знач.). Група девойки извиха припевна песен. Д. Ангелов, ЖС, 707. Юначен бил — левент косач — / и пял песничка тиха; / избухвали в бунтовен плач / припевните ѝ стихове. Н. Хрелков, ДД, 174.
2. За глас, говор и под. — който е проточен и мелодичен, наподобява пеене, припев (във 2 знач.); напевен. Обади се наместникът с припевен, успокояващ глас. Д. Талев, ЖС, 124. Погледнах го повторно и по-внимателно: наистина носията му беше не нашенска, румънска .. Пък и говорът му беше някак си припрян, разлят, припевен. П. Михайлов, ПЗ, 161-162. Панка излезе словолюбиво момиче. Тя подсилваше всяка дума с припевен смях. Д. Вълев, 3, 234.
— Друга (остар.) форма: п р и п ѐ в е н.