ПРЍПЕВНО нареч. Провлечено, проточено, с извивки на гласа, както при пеене; напевно, на припев. Пристъпи на пръсти към Гугучков и поздрави най-учтиво. — Добър де-е-ен — отговори му припевно Гугучков. Д. Калфов, Избр. разк., 20. Старицата арменка се клатушка пак и реди припевно като плакалка до мъртвец: — Няма спасение, кузум! А. Страшимиров, Съч. V, 392. Той [непознатият] говореше бавно, припевно, .., сякаш бяха стари познати с Герган. К. Калчев, ЖП, 116. Когато бяха деца, те се гонеха из улиците и си викаха припевно: „Татул ли си яла, / та си полудяла!“. Г. Караславов, Тат., 258.
— Друга (остар.) форма: п р и п ѐ в н о.