ПРИПЕЧЀЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от припечеля като прил. 1. За пари, средства и под. — който е изкаран, изработен с труд; спечелен. Всяка припечелена пара добре стискаше. Ил. Волен, НС, 74-75. Там той [Павел] извръщаше глава и ускоряваше крачка, тъй както бяха правили нявга и търговците от неговия край, изплашени за припечелените жълтици. Г. Стоев, 3, 28.
2. Като същ. припечеленото ср. Пари, средства, които са изработени, спечелени с труд. Остави той скитничеството, накупи с припечеленото от керванджилъка стотина овце и кози, започна стадо да развъжда. О. Василев, ЗЗ, 28. Тя отваря, а на прага стои зидарчето. В едната ръка държи торба с припечеленото. Л. Александрова, ИЕЩ, 295.