ПРЍПЕЧИНА ж. Диал. Място, където грее, пече слънце по-дълго; припек (в 1 знач.). И започваше да се чуди, като седна на припечина пред къщи. Ст. Даскалов, ЕС, 214. Иди, седни на припечина. Н. Геров, РБЯ IV, 281.


Източник: Речник на българския език (онлайн)