ПРИПИКА̀ВАМ, -аш, несв.; припика̀я, -а̀еш, мин. св. припика̀х, св., прех. Обикн. за куче — пикая върху нещо, или върху част от нещо (с цел да го маркирам); препикавам. Благонадежден боксер .. набързо ме припикаваше, от устата му капеше нега. Крачолите ми също прокапваха. Ч. Ценов, ЩВ [еа]. Дядо Радю .. почва да се моли ..: Моля ви се, сладки и медени, / .. /може да сме ви припикали, / .., / може да сме ви настъпили, / простете ни! .. Когато самодивите тръгнат към болния, ще отидат на меда и ще оставят болния на мира. Ив. Хаджийски, БДНН I, 149-150. По време на разходката кучето припикава ъгъла на къщата, дървото и електрическия стълб. припикавам се, припикая се страд.