ПРИПЍРАМ, -аш, несв.; припра̀, -ѐш, мин. св. припря̀х, прич. мин. св. деят. припря̀л, -а, -о, мн. припрѐли, прич. мин. страд. припря̀н, -а, -о, мн. припрѐни, св. (рядко). 1. Непрех. Проявявам стремеж, настойчивост, нетърпеливост да извърша нещо по-бързо. Българинът докато е овреме, припира да накастри лист, да смогне да изгради слетели плетища. П. Тодоров, И II, 17. Повечето гости изглежда още спяха в стаите си, .. изтягаха се, .. не ставаха — нямаше за какво да припират толкоз. В. Мутафчиева, ЛСС I, 498. Болярството не обича в нищо да припира, а то иначе света биха прекатурили. Е, често пламваме, разлютим се и до час ни мине, забравим. М. Смилова, ДСВ, 116. — Припирах из пътя да не закъснея, пък то .. Стигнах, още черква нечукала. П. Тодоров, Събр. пр II, 109.
2. Непрех. и прех. Настоявам някой да направи нещо, притискам, карам някого да направи нещо, обикн. незабавно, веднага; пришпорвам. Има две дъщери, едната .. всеки ден припирала да ѝ прехвърли неговата част от апартамента. Е. Огнянова, НШ, 268. — Но ако поиска да си иде, ще го пуснеш ли? .. — Няма да го пусна току-тъй — махна с ръка владетелят, .. но ако той припре, тогава .. не знам... май няма какво да се прави... Г. Караславов, Избр. съч. V, 283. Идеш си и ти у вас, намериш трапезата сред къщи сложена, а наоколо децата ви подскачат и припират майка си да ги нахрани. Ил. Блъсков, ПБ III, 12. Припират го те [клиентите], ама и сам [майстор Кальо] не стои със сгърнати ръце .. Тупа-лупа; чак-чук .. — бърза ли бърза. Ц. Церковски, Съч. II, 212. Сам Ивайло стана по-спогодлив, по-примирителен и вместо да припира другарите си да тръгват, взе да мисли, че можеше пък да останат някое време у болярина. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 89. Колкото и да припираха началниците, нашенците с нежелание въртяха ръчките на тежките зенитни оръдия, потяха се. В. Ченков, ПС, 87. Много припирали мющериите. Искали щом си поръчат обувките, и до вечерта да ги имат готови. Ст. Чилингиров, СБД, 50-51.
3. Непрех. Остар. Настъпвам, напредвам, напирам. А в гъсти редове врагът припира стърви / върху малцината остали живи там. П. П. Славейков, Мис., 1906, кн. 1, 21. И ей надлъж и шир заеха тротоари, / прииждат, блъскат се, припират и тълпят — / цилиндри, шапки там на слънцето блестят. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 251.
4. Прех. Остар. Подпирам. Блъска го Черно море от възток, / Бяло от юг го припира, / а до ребрата на Дунава бял, / той [родният край] се на север опира. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 98. припирам се, припра се страд. от припирам във 2 и 4 знач.