ПРИПЍСВАМ, -аш, несв.; припѝша, -еш, мин. св. припѝсах, св., прех. 1. С крат. лич. местоим. в дат. или с предл. н а и същ. Твърдя, приемам, че някой (нещо) е извършител, създател на нещо или че притежава определени качества. — Защо, казва, еретико проклети, закла светия отец? — Грехота е — казвам, — твоя светлост, да ми приписваш такъв грях. Ем. Станев, А, 153. Той [Карл Велики] бил енергичен, а като пълководец — изкусен и пресметлив. Историята му приписва повече от петдесет похода, които довели до значително разширение на държавата. Ист. VI кл, 11. Ако акцията успееше, Али и Фуад винаги можеха да припишат заслугата на Ашир паша. Ст. Дичев, ЗС I, 204. Беслеменов усърдно започна да ласкае Мермеров, като му приписваше несъществуващи качества. Д. Кисьов, Щ, 418. Европейските алхимици приписват на философския камък свръхестествени свойства и алхимията се откъсва от практиката. Б. Илиева, КХСН, 19. Войводката изчезва, но за нея се ражда една легенда. Де където стане геройство — приписват го на Румена. Н. Хайтов, Х, 99.

2. С предл. н а. Обяснявам, свързвам нещо, като причинено от някого или нещо друго; отдавам. — Боже, каква глупост е събрал старият. Да приписва сифилиса си на климата в Индокитай, просто лошо ми става. Б. Райнов, ДВ, 238. — Има опасност да припишат пукнатините на язовирната стена на нашата формула! А. Наковски, МПП, 213. Нейните сълзи на летището нито го изненадаха, нито ги приписа на себе си. П. Вежинов, НБК, 116. Неговата мисъл се въртеше все около въпроса за договора и хладината на Катя приписваше на желанието ѝ да го наруши. Ст. Чилингиров, РК, 265. Мнозина говорят, че нашите ученици са бледни, слаби, недъгави и пр. и пр., и сичкото това приписват на учението, т.е. че от учението се появляват различни болести. Знан., 1875, бр. 24, 376.

3. С предл. н а. Прехвърлям с документ свой собствен имот на друго лице. — Не ми отказвай, Яшо цигулар — .. ако ми помогнеш сега, аз на тебе къщата ще ти припиша. Ал. Томов, П, 6. Ще припишем чифлика на негово име — ей тъй, за форма само, а той ще направи ипотека. Й. Йовков, ЧКГ, 231. Много пъти вече Русаля бе чувала тия остарели обещания за приписване на имота. Чунким ще ти оставят на тебе нещо, че ще ми приписваш! — каза си на ум тя. П. Славински, ПЗ, 13. — Лошото е там, че и имотите не са техни. Изхитрили се. Приписали ги на жените си. Г. Белев, ПЕМ, 47.

4. Рядко. Добавям още нещо написано; дописвам. Приписах още няколко реда в писмото. Л. Андрейчин и др., БТР, 1976, 752. За да ся умножи какво да било число на 10, 100, 1000 и т. н., трябва само отдясно на даденото число да припишем една, две, три и т. н. нули. Хр. Данов, ТПЧ, 50. приписвам се, припиша се страд. Приписваше се на баща ми чисто моя вина. К. Величков, ПССъч. I, 8. Най-големите заслуги са приписват на св. Климента. КМБП, 61. Един желае да му се припише половината от двора на Хрусановата къща. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 40.


Източник: Речник на българския език (онлайн)