ПРИПИЩЯ̀ВАМ, -аш, несв.; припищя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. припищя̀л, -а, -о, мн. припищѐли, св., непрех. Изпищявам веднъж или от време на време, понякога; приписквам. Кога бере душа, догдето не се уверят, че действително е умрял, строго се държат да не би преждевременно да припищи някой — да заплаче. СбНУКШ ч. III, 139. — Хей ти, змийо, люта змийо, / .., / че ти пием църни кърви! / Ка го дочу люта змия, / припищяла къде него, / отдалек му отговара. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 103.