ПРЍПКАМ, -аш, несв., непрех. Разг. Тичам, бягам, обикн. леко, не много бързо; подтичвам. По една улица, като подбираше добре пъртината, припкаше късокрак селянин. Късокраките не могат да тичат силно, те повече припкат. Й. Радичков, ЧП, 84. Трите коня, които теглеха файтона, бодро припкаха по шосето. Д. Талев, СК, 91. Една лисица припкала и зяпала нагоре-надолу, та паднала в един въбел. Д. Манчев, БЕ II, 35. Босоноги деца припкаха по стръмните улички, приближаваха се до автобуса, въртяха се около него и пак се разпиляваха. Е. Несторов, АР, 201. След пладне от разходката отиват на хорото .., сетне всякоя мома припка у тях си. БО, 1846, бр. 1, 2. Стоян .. / .. из порти излезе, / Петкана припка след него / и люто си го кълнеше. Нар. пес., СбНУ ХIV, 50. припка се безл. Как леко се припка с тия нови цървулчета! Т. Влайков, Пр I, 79.
◊ Припкам като просяк на задушница. Разг. Ирон. Бързам много, крайно нетърпелив съм за нещо, припирам за нещо да се върши по-бързо.