ПРИПЛА̀МВАМ, -аш, несв.; припла̀мна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. За огън, свещ, звезди, искри и др. — пламвам, усилвам горенето си и издавам по-силен пламък или светлина веднъж или от време на време. Огънят поутихва за миг и отново буйно припламва, пече гърдите и лицата ни. К. Константинов, П, 25. На северозапад припламваха нямо като светкавици оръдейните залпове. П. Вежинов, ВР, 123. Червеникавата светлина на фенера припламна, затрепка и освети хлътналите му [на поп Кръстьо] очи. Ст. Дичев, ЗС II, 685. По-едрите звезди припламваха и гаснеха, като че мигаха очи. Й. Йовков, ПГ, 145. Понамести се на столчето .. и секна с огнивото си. Припламнаха искрици, приятно замириса на прахан и в здрача се източиха и се надиплиха струйки тютюнев дим. Сп. Кралевски, ВО, 13. Духна [Нуна] няколко пъти и шумата, и тънките трески припламнаха. Д. Фучеджиев, Р, 112. И при всяко ново дръпване от нея Емил виждаше как цигарата му припламваше. Ив. Мартинов, СНУ, 177. ● Обр. Огън припламна в Димовите очи, той скочи. Г. Манов, КД, 69. Той вижда как в чистите, детски още погледи, минава тъмната сянка на една голяма скръб, припламва и внезапният огън на една безкрайна ненавист. Й. Йовков, Разк. III, 73. Те замълчаваха от време на време, отдавайки се на въображението си, после разговорът отново припламваше, подпален от някой въпрос, от някоя бележка, от някоя въздишка. Ем. Манов, ДСР, 253-254.
2. Прен. За чувство, мисъл — проявявам се изведнъж ярко, с голяма сила; лумвам, пламвам, изригвам. Припламна сега оная добре позната тъга, която винаги идваше след раздялата с детето. Т. Монов, СН, 23. Щом видях сега своята неканена гостенка, старата ми омраза към рода на вонещиците [насекоми] припламна у мене. О. Василев, ЖБ, 161. Евстати е сам .. Мъчи се да заспи .. Неспокойният ден бавно чезне от съзнанието му, мержелеят се неясни лица, припламват откъслечни мисли. А. Гуляшки, МТС, 141-142. Между това в дома на Калъчеви отново цареше възбуждение. Водеха се разговори, крояха се планове, припламваха надежди. Ем. Манов, ДСР, 364. Една мисъл припламваше в нея: тя е все още хубава, все още я харесват! Но това биваше само минутно нарушение на спокойствието. Л. Дилов, ПБД, 38-39.
3. Прен. За човек, човешко лице, бузи — зачервявам се от смущение, срам и под.; изчервявам се, пламвам. Какви работници са това — това са преди всичко хора производители .. Киро се смути от тези прости разсъждения на околийския началник, лицето му припламна леко. Г. Караславов, ОХ III, 313. Присъдата на даскала не търпеше възражение и Горан Сендов припламна в червенина. К. Колев, ТЕ, 118. — Слушай, момиче... Ще те дадат ли вашите, или нема? Бузите и ушите на ученичката припламнаха от внезапно нахлула в тях руменина. Т. Харманджиев, КВ, 662.
4. Прен. За растение, дърво — пожълтявам по време на суша, при падане на слана и под. Буките и габърите, припламнали от жарките августовски дни, се накланяха за дъжд като изгорена от слънцето билка. Л. Галина, Л, 67-68. Б а б а Т р ъ п к а (гледа ва̀дата): — Отбита! .. Към Донина бостан отива .. Б а б а Д е ш к а: — Не може, а припламна де-що бе посадено... Ц. Церковски, ТЗ, 127. А друго зърно падна на каменити места .. и заскоро изникна ..; а като изгрея слънцето, припламна и понеже нямаше корен, изсъхна. КТЕМ, 247. Есен... Припламват върхари, / весело шушнат в леса. Цв. Ангелов, СГ, 54.