ПРИПЛА̀МВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от припламвам. Огнярите хвърляха само по няколко лопати въглища, за да поддържат ленивото припламване на огъня в пещите. Й. Радичков, ГП, 10. Бай Димо беше човек на бързите припламвания, на големите приказки, обичаше да фантазира и силно да преувеличава. А. Гуляшки, ДМС, 35.
2. Агрон. Преждевременно, бързо узряване на житните култури и ориза, причинено от големи горещини, суша, суховей, от болести или вредители.