ПРЍПЛЕС м. Диал. Шега, присмех. Когато Диоген видял твърде големите врата на градските стени на града Мегара, а градецът твърде малък, рекъл с един доста учтив приплес: — Затворете вратата, да не би да побегне градът! Ф. Велев, КР (превод), 43. — Е, пък даде трийсет лири я! Само че на тясно място и в гората, но и то не вреди — на приплес забележи Общи на дяда Патя. Ст. Илчев и др., РРОДД, 399.


Източник: Речник на българския език (онлайн)