ПРИПЛЍТАМ, -аш, несв.; приплета̀, -ѐш, мин. св. приплѐтох, прич. мин. св. деят. приплѐл, св., прех. Рядко. 1. Плета, прибавям с плетене допълнително редове към нещо плетено, обикн. за да го удължа, уголемя; наплитам.

2. Диал. Сплитам, вплитам нещо в друго нещо. Приплетох на косата си гайтан. Н. Геров, РБЯ IV, 282. В жената, която седеше на лявата страна на царя, .., Теодосий позна белолицата болярка .. В гладко причесаната ѝ коса бяха приплетени три реда ситен маргарит. Ст. Загорчинов, ДП, 253-254. ● Обр. Между езическите божества има и такива, които .. народното представление, съзнателно или не, приплело ги е към някои христиенски светци. М. Дринов, ППБН, 76-77. приплитам се, приплета се страд.


Източник: Речник на българския език (онлайн)