ПРИПЛЮЩЯ̀ВАМ, -аш, несв.; приплющя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. приплющя̀л, -а, -о, мн. приплющѐли, св., непрех. Издавам плясък, плющене един път за кратко време или от време на време. Всичко в голямата къща е тъй утихнало, че се чува как приплющяват от време на време капчуците. Н. Хайтов, ШГ, 157. Никола беше в гората, а аз тичах надолу към него и в това време десетина пушки екнаха от върха и куршумите приплющяха над главата ми. Ив. Докторов, ЗД, 44. Дни наред непрекъснато валя — ту ще приплющи .. припрян дъжд, ту ще поразслаби, ще заситни, ще затрепка и се закрепи така с часове. Ил. Волен, МДС, 5.