ПРИПЛЯ̀СВАМ, -аш, несв.; припля̀сна, приплѐснеш, мин. св. приплѐснах, св. 1. Непрех. Плясвам един път или от време на време. Сега се радват всички, че живеят, / и лумка тъпанът и нощ, и ден. / С ръце приплясват дружно в такт и пеят / войници — беглеци от френски плен. Т. Харманджиев, П, 14. А пролет бе. Пропя един славейко. / Приплясна рибка във тревожен скок. Н. Марангозов, ЯВ, 40. Нещо приплесна наблизо и аз чак сега открих, че в езерото плуваха лодки. Л. Станев, ПХ, 79. Приплясваше [кучето] с големите си широки уши. В. Попов, Избр. пр, 50.
2. Прех. Диал. Вземам някого на присмех, на приплес, подигравам го. Той пак им разказваше приказките си. Но случваше се, че на тях [овчарчетата] им омръзваха тия приказки, обземаше ги палава веселост и започваха да закачат и да приплясват стареца .. — Дядо Иване, .. — истина ли е, че те бие баба Бела? Й. Йовков, ВАХ, 167. приплясвам се, приплясна се страд. от прилясвам във 2 знач.
— Друга (диал.) форма: п р и п л ѐ с в а м.