ПРИПЛЯ̀СКВАМ, -аш, несв.; припля̀скам, -аш, св., непрех. 1. Само несв. За вода, вълна и под. — плискам се леко и издавам слаб шум, пляскане; приплисквам. Пред очите ни .. изплува бедният каменлив бряг .. — матовосиньото море, което приплясква напевно, и това бледо, леко замъглено небе. К. Константинов, П, 34. Гемията бавно се носеше в утринния хлад по течението на вълните. Те леко припляскваха. Г. Караиванов, ЮМ, 46.
2. Пляскам един път или от време на време при удар във вода, във въздуха или др. Надолу по реката припляскваха риби. М. Вълев, ПСС, 35. Когато се отправи към брега, Тонев отскочи ужасен назад. Из плитчината припляскваха с назъбените си опашки пет-шест крокодила, които го дебнеха алчно със злите си зелени очи. П. Бобев, К, 7. Току някой герест петел ще подскочи на ниския плет, ще припляска с криле и ще проточи шия: „Кукуригу!“. А. Гуляшки, ЗВ, 161. Здрачаваше. Някъде далече се обади нощна птица, припляскаха с криле прилепи. Кл. Цачев, СШ, 42. По пътищата към селото се занизаха шумните върволици на веселите стопани. Отпред в здрачината припляскваше знамето. Цв. Ангелов, ЧД, 169. По шосето се виждаше да се движи в същата посока един малък керван от воловски кола .. Бързо ги настигвахме, защото камшикът често припляскваше над гърба на коня. Н. Попфилипов, РЛ, 129-130.
— Друга (диал.) форма: п р и п л ѐ с к в а м.