ПРИПОВДЍГНАТ, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от приповдигна като прил. 1. Тържествен, възвишен. Цялата постановка на пиесата „Пожар“ е малко приповдигната. Душко Пеев изгражда образа на Андрей в подчертано патетичен план. ЛФ, 1958, бр. 48, 3. Тази смърт беше всъщност едно от рождествата на парижкия и световния пролетариат. Оттук започваше безсмъртието! Защото приповдигнатият подвиг на Делеклюз не беше самотно изключение. С. Северняк, ИРЕ, 303. — Завладени от житейски грижи, забелязваме ли опасността, надвиснала над нас? Тук проповедникът замълча, за да продължи с приповдигнат тон: — Ние вървим крешчендо към гибел, братя и сестри. ВН, 1960, бр. 2865, 2. Тези приповдигнати, тържествени викове .. още по-дълбоко ме нараниха. Кл. Цачев, СШ, 70.
2. За чувство, настроение — който е предизвикан от нещо хубаво, радостно и е по-силен, по-изявен от нормалното. А те [гостите] хубаво се стоплят, нахранят, пийнат .. И с приповдигнато настроение обикалят обектите. Бл. Димитрова, ПКС, 77. Автор и публика преживяват вълнението от едно общо възпоминание. То се осъществява в атмосфера на приповдигнато въодушевление. Н. Драгова, КО, 175. Даже малко се сепнах от думата господари .. И усетих как самият аз изпаднах в приповдигнато състояние. Ст. Поптонев, ОБЛ, 336. Приповдигнат дух.