ПРИПОВДЍГНАТО. Нареч. от приповдигнат. Даже малко се сепнах от думата господари. Да не звучи приповдигнато? Но после размислих и си казах — дори да прозвучи приповдигнато, нали отговаря на истината. Ст. Поптонев, ОБЛ, 336. Удар по империализма! — приповдигнато произнесе Банамов. Н. Антонов, ВОМ, 9. Кьосето Косьо избягвало да се мярка пред очите на хората. Те разговаряли с него прекалено бодро и приповдигнато, но джуджето долавяло с чувствителното си ухо фалшивите нотки. Й. Попов, БНО, 106.


Източник: Речник на българския език (онлайн)