ПРИПОЗНА̀ВАМ, -аш, несв.; припозна̀я, -а̀еш, мин. св. припозна̀х, прич. мин. страд. припозна̀т, св., прех. 1. Познавам, разпознавам някого или нещо; идентифицирам. Бяха трима — двамата ги припознах, единът не ми приличаше на никого. К. Георгиев, ВНП, 78. Неговите овце бяха като нацървени жени, други овчари не признаваха. Всичките знаеше по име и те го припознаваха. В. Караманчев, ЧЗ, 267. Някой се обади и заразправя. Като се връщал от асабеглийската воденица срещнал турци да карат биволи, припознал в тях Филчовите. К. Петканов, Х, 75. Разбира се, в нещата, направени от мене, сигурно може да се открият, видят, припознаят или дешифрират признаци, белези, знаци, характерни за това или онова течение в литературата. Ст. Стратиев, ПП, 13. Като има потреба да припознават частите на Земното кълбо .., принудиха ся да измислят разделението му с много кръгове, употреблявани весма часто. Ив. Богоров, КГ, 11.
2. Заблуждавам се като погрешно вземам някого или нещо за друг или за друго нещо; припознавам се. — Той е. Видели го младежи привечер, тези, които се връщали от излета, от мандрата .. — Сторило им се е. Припознали са го в здрача. Що ще Динчо да троши кръста? А. Каменова, ХГ, 116. — Не крий, не крий, ти си Ефросина, за която мечкаринът Събо ме припозна и дето за нея се молих по бащина поръка... Ст. Загорчинов, ДП, 161. Препъва се из буци засъхнала земя и бърза, бърза. Забелязва една буца, в нея припознава широкия гръб на Дима и пак бърза .. — Ти задряма, како Велико! — опомни я Куна, като я побутна леко. К. Петканов, МЗК, 179. Бързах из родното си село... Спирам пред тоя вратник, поглеждам през оня плет, радвам се на ралата .. и във всяка хубава мома припознавам дядовата Славчова унука. К. Петканов, СбЦГМГ, 376.
3. Признавам, приемам някакъв факт, твърдение за правилни или законни; зачитам2. — Бай Ристо — слага благоразположно ръка на рамото му високият гост, — аз припознавам ползата от помирението. Отеч., 1977, кн. 10, 14. Ако прибавим към това заслугите му .. като редактор на „Мирозрение“, трябва да припознаем, че Добровски има право .. да живее в паметта на потомството, като един от най-заслужилите синове на отечеството. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 332. Папский Рим се украшава със съдействието и помощта на всички народи, които припознават духовното владичество на папите. К. Величков, ПССъч. III, 12. Първите троица [от роднините] припознават завещанието му [на протосингела] и не искат да го развалят. АНГ I, 322. Человекът .. припознава, че всичките начала произхождат от един извор, то ест от Бога. Ч, 1870, бр. 6, 164.
4. Юрид. Признавам за свое родено извънбрачно дете с всички произтичащи от това законни права и задължения. Когато бащата е припознал детето .. се ползва данъчното облекчение. Кап., 2006, бр. 2 [еа]. — Видите ли това дете; то е мое, син ми е; .. сега го припознавам. П. Р. Славейков, ЦП I (превод), 145. припознавам се, припозная се страд. — Ама ти знаеш ли, че сега и владици нямаме, де ще идем, не знам; търновският владика не се припознава от българите. М. Кънчев, В, 159.
ПРИПОЗНА̀ВАМ СЕ несв.; припозна̀я се св., непрех. Заблуждавам се като погрешно вземам някого или нещо за друг или за друго нещо; припознавам. — Здравейте! — каза момичето .. — Извинете! — прекъснах я аз. — Припознавате се... Ив. Венков, ХКН, 111-112. — Аспарух... Не ме ли виждаш? Аз съм бе, аз съм... Борис! Никой не му отговори .., а непознатият каза ..: — Грешка, другарю! Припознали сте се! К. Калчев, СТ, 185-186. Много си приличаме с Наташа и все се припознават. Л. Стефанова, ВМД, 93.