ПРИПОЗНА̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от припознавам и от припознавам се. С нота, която им [на агентите] предаде лично, той [д-р Стоилов] ги молеше да ходатайствуват за припознаването на правителството от великите сили. С. Радев, ССБ II, 115. Едно обикновено сгрешаване на име, едно припознаване може да породят най-вратоломната верига от грешки. Ив. Вазов, Съч. IХ, 174. — Струва ми се, че се припознавате, другарю — започна да мънка под носа си той. — Ще ти дам аз едно припознаване — каза посетителят и опря чадъра си на бюрото на началника. П. Незнакомов, ТС, 10.
2. Юрид. Признаване за свое на родено извън брак дете от родител с всички произтичащи от това законни права и задължения.