ПРИПО̀Й1, -о̀ят, -о̀я, мн. -о̀и, м. Техн. Само ед. Метал или сплав с ниска температура на топене, която се използва за спояване, припояване на метални детайли, обикн. с помощта на поялник. Трябва да се създаде качествено нов припой .. за припояване на твърдосплавните пластинки. НМ, 1963, бр. 246, 2. Слепването на хартия с лепило, спояването на металите с припой и др. показва, че сили на привличане се проявяват и между молекулите на различни вещества. Физ. VII кл, 35. Оловнокалаен припой. Сребърен припой. // Само мн. Различни видове такава сплав. Металните части се съединяват с помощта на лесно топими сплави, наречени припои. П. Минков и др., ЕФМ, 23. Меки припои. Твърди припои.
ПРИПО̀Й2, -о̀ят, -о̀я, мн. -о̀и, м. Диал. Място на река, където поят добитък; поило, напой. Отговаря малка мома: — Земи, земи, бае Нанко, / стори ща се мрена риба, / да ти мата припоите, / да ги мата заран, вечер. Нар. пес., СбНУ IХ, 11.