ПРИПО̀ЙКА ж. Техн. Рядко. Припояване, спояване, запояване. Този начин даде отлично прикрепване и повиши няколко пъти устойчивостта на пластината от твърда сплав в сравнение с припойката. РД, 1950, бр. 186, 1.


Източник: Речник на българския език (онлайн)