ПРИПО̀МНЮВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); припо̀мня, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. Припомням, напомням; припомвам. Можа ли да забравя София при такива добри мили спомени! .. Припомнювам как ходехте, господин Попов за паспорт и как бяхте се уморили и уморявали заради мен. Ст. Грудев, АБ, 26. Космите ни настръхват при прочитанието на свирепите им дела, които ни припомнюват най-жестоките времена. Ч, 1871, бр. 14, 420. Архиепископ Майнинг отправи едно писмо до паството си, в което му припомнюваше, че който католик не припознава непогрешимостта на папата, ще бъде изключен от святата черкова. Лет., 1876, 28. припомнювам се, припомня се страд.
ПРИПО̀МНЮВАМ СИ несв. (остар. и диал.); припо̀мня си св., непрех. Припомням си, спомням си; припомвам си. Хаджи Генчо рови из главата си и най-напокон си припомнюва, че веднаж у Стаменови заклале един жълт мисир. Л. Каравелов, Съч. II, 13. Той си припомнюва, че същият случай е бил преди няколко години относително, арменското клане. Пряп., 1903, бр. 42, 3. Припомнювам си срещата над нашето село Арабаджиево .. с Тодораки Стоев и двама турци, пътуващи и тримата за Стара Загора. М. Кънчев, В, 261.