ПРИПО̀МНЯМ, -яш, несв.; припо̀мня, -иш, мин. св. -их, св., прех. и непрех. 1. Съзнателно, нарочно възстановявам в паметта на някого нещо, обикн. познато, известно, което обаче се забравя или пропуска; напомням, подсещам. Хвърляйки .. укор срещу Николай Тошков за неудържана дума .., Друмев е припомнял обещанието на Тошков в Киев за прилична обезпеченост на действителните членове. М. Арнаудов, БКДБ, 135. Аз ще ви припомня тази печална случка с две думи. Ал. Константинов, БГ, 16. На Злати му се дощя да припомни на жена си, че утре ще дойдат двете ѝ сестри да им помагат. Ил. Волен, МДС, 32. — Кажи сега какви неща пишеше в твоите писма. — Пишех, че тук работата върви добре, или че е слаба, като припомнях да не издават ни дума. Ст. Дичев, ЗС II, 747. Йото Иванов не можа да се стърпи и му припомни, че това предложение е на инженер Беров. Д. Кисьов, Щ, 456.
2. Спонтанно, с някаква проява предизвиквам, съживявам в паметта на някого спомен за някого или нещо познато, преживяно; напомням, подсещам. От пейките долита шепот .., който до болка ти припомня близкото минало. С. Северняк, ОНК, 65. Като чу звънчето, Любен се сепна и вдигна глава. То му припомни училищния звънец, който утре отново ще ги събере. Сп. Кралевски, ВО, 143. При участието на Раковски се подготвят отначало четите, които е трябвало да припомнят по-осезателно на света за неволите на българите и за решението им да си извоюват чрез бунт дълго отказваната им свобода. М. Арнаудов, БКДБ, 53. Горчиви бяха сълзите на тия мили, скъпи лица. Ирина бе дошла сякаш, за да му ги припомни, за да усили болката за тях. Зл. Чолакова, БК, 113. Не припомнят ли тия картини, / що безшумно се гонят навън, / за сънуван в далечно детинство / някой хубав предколеден сън? Н. Марангозов, НПС, 14.
3. Остар. Припомням си, спомням си. Припомнил нещо много приятно из живота си, Никита се поусмихна. Ст. Чилингиров, ХНН, 28. И втъва Петър в размисли по прежен луд и невъздържан живот .. Припомня той лудории по хора̀ и мегдани, свирни, закачки. Ц. Церковски, Съч. III, 115. Керванджията .. обичаше да присяда отпред и облегнал рамо въз едната каната да припомня, как едно време се е изправял пред прага на бащината си къща и до късно причакваше овцете да се приберат. П. Тодоров, И I, 106. И спомням си за всички: / за вас, които сте ме молили за нежност; / припомням братската подадена ръка. К. Петканова, КС, 19. припомням се, припомня се страд. Правилата за безопасна работа се припомнят от бригадира всеки ден.
ПРИПО̀МНЯМ СИ несв.; припо̀мня си св., непрех. и прех. Възстановявам в паметта си нещо, което съм знаел, познавал, преживял, но съм забравил; спомням си, сещам се. В него имаше нещо познато, но аз не можех да си припомня къде съм виждал тоя човек. Ем. Станев, ЯГ, 115. Мене и яд ме хвана, и досмеша ме, като гледах как си напрягаше той паметта, да си припомни — аджеба где ли ще бъде туй царство [България]. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 38. — Вие си припомняте за мене само когато случайно ме срещнете някъде. А. Гуляшки, Л, 371. И ако си раснал в нашенска селска къща, припомняш си образа на друга жена .. — приведена над ритмично тътнещия стан. Ив. Коларов, Е, 35. Той наново си припомни думите на главния лекар на санаториума. Д. Кисьов, Щ, 265. Като си припомни огъня, който беше сънувал през нощта, той си рече: — Някоя неприятност ще ми се случи в службата днес. Ст. Марков, ДБ, 313.