ПРИПРАЩЯ̀ВАМ, -аш, несв.; припращя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. припращя̀л, -а, -о, мн. припращѐли, св., непрех. Изпращявам изведнъж за кратко или от време на време. Припращяха дървата в огнището, главните замърдаха и засъскаха като змии. Ил. Волен, МДС, 54. Плетът откъм улицата припращява и из буйно израслия буренак се мярва човешка сянка. Ц. Церковски, ТЗ, 82. Отново се чу шум, нещо припращя, тръстиките се разклатиха и зашумоляха. Гр. Угаров, ПСЗ, 250.