ПРЍПРОЛЕТ ж. Диал. 1. Времето преди настъпването на пролетта, преди пролетта. Пей, сестрице, пей, играй, / смей се и лудувай, / пролет зимата не знай — / в припролет бленувай. Ц. Церковски, Съч. I, 122.
2. Като нареч. По време, когато наближава пролетта, преди да настъпи пролетта. На чардака се полюляваше от топлия вятър едно червено пасмо, изнесено още припролет за мартеница. Й. Йовков, ЖС, 215. И наистина продаде го [коня] припролет. Й. Йовков, АМГ, 117.