ПРИПУ̀КВАМ, -аш, несв.; припу̀кам, -аш, св., непрех. Изпуквам изведнъж и ненадейно или от време на време; изпуквам, запуквам. Войникът Владков, при първия гърмеж, .. отправи трескав поглед към селото и зачака. Припукаха още няколко пушки. К. Петканов, ОБ, 103. Припукаха съчки — тежък звяр минаваше. Откъм дола долитна провлаченият вой на изгладняла вълчица. О. Василев, ЗЗ, 20. Лойта припукваше в пръстената паничка, пламъкът се олюляваше, а заедно с него и цялата колиба. Ст. Сивриев, ПВ, 20.