ПРИПЪЛЗЯ̀ВАМ, -аш, несв.; припълзя̀, -ѝш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. припълзя̀л, -а, -о, мн. припълзѐли, св., непрех. С пълзене достигам до нещо, до някъде; допълзявам. Към него [бункера] запълзели щурмоваци с бомби в поясите. Един от тях успял да припълзи откъм тила — в мъртвото поле. П. Вежинов, НС, 72. Когато вражеският огън затихваше, аз припълзявах от човек до човек и .. преглеждах пушката му. М. Гръбчева, ВИН, 459. Аз бързо припълзях до дънера на най-близкото дърво. М. Марчевски, ОТ, 276. ● Обр. Беше безлунна нощ, някъде между два и три часа, някакви далечни шумове и звуци припълзяваха откъм центъра на града. Ч. Шинов, ОТ, 43. След това вечерницата изчезна зад ръба на морето .., мракът припълзя плътно до бордовете на лодката и я задуши. П. Вежинов, ДБ, 197.