ПРЍПЪ̀НКА ж. Ядлива гъба с жълтеникавокафява гугла, която расте на туфи върху дървесина (пънове, клони, корени) през лятото и есента; обикновена пънчушка. Armillariella mellea. Те се хранеха с гъби припънки и със сухи шипки, или пък успяваха да убият заек. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 89.


Източник: Речник на българския език (онлайн)